На днешния ден се е родила Света Дева Мария. Родителите

 На днешния ден се е родила Света Дева Мария. Родителите на Св. Богородица – Йоаким и Анна, наричани от Църквата „ богоотци ” произхождали от знатни родове. Били доста великодушни, милосърдни. Но всекидневна тъга помрачавала живота им, тъй като нямали деца. Св. Богородица била измолена от Бог с доста молби и премеждия. Пред Света Ана се явил ангел, който й споделил, че ще роди благословена щерка на име Мария, поради която ще бъдат благословени всички земни родове.

 Света Ана дала обет, че ще обрече детето си на Бога. Когато дребната Мария станала на три години, родителите ѝ я завели в Йерусалимския храм, където я предали в работа на Бога. Мария останала да живее там и почнала да лекува скръбта на всички изоставени хора. Днес православната черква популяризира Божията майка като пазителка на християнското семейство и настойничка на родилката и детето.

 Според обичаите и традициите на Малка Богородица това е уважаван празник от дамите, които насочат молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им. По остаряла традиция за здравето на децата на Малка Богородица се вършат курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена Богородичен самун. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се назовава на къщата, с цел да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

 На празника Малка Богородица дамите носят блага в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги слагат под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според националния бит се вари жито, то на първо време се носи в черквата, с цел да се опее и благослови, по-късно се раздава за здраве. В някои региони сред Голяма и Малка Богородица се съблюдава строга възбрана – дамите не перат, не тъкат, не шият, не месят самун, с цел да са здрави децата им. Празникът Малка Богородица се уважава с тържествени литургии, а по остаряла традиция за здравето на децата се вършат курбани – в жертва се принася животно, най-често женско – овца. От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е настойничка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица около манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се вършат общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.

Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.

 Между двете Богородици се пресаждат и развъждат множеството пролетни многогодишни цветя и шубраци. Тогава дамите обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „ женския интервал “ и с китка от тревата, натопена във вода, се вършат бани при „ женски “ заболявания. Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се поставя на главата, а с запарка от нея се вършат „ поливки “ при „ незнайна болест “ и за здраве. Обредността, обвързвана с Богородица е връзка на християнската светица с античните божества на плодородието и богините-майки в индоевропейските митологии. Празниците й показват церемониалност в отбелязването на сезонните и аграрни цикли. В българския национален календар рожденият ден на Света Богородица съответствува с раждането на новия поземлен сезон.

Инфо: www.bgpochivnidni.eu